Първите 1000 дни от живота – периодът от зачеването до двегодишна възраст – е най-важният период за развитие на тялото и мозъка и представлява най-доброто време за превенция на затлъстяването и неговите неблагоприятни последици. Има много двигатели на растежа през тази сложна фаза на живот, сред които хранене, генетични фактори и хормонална регулация. Изучаването на първите 1000 дни от живота на детето, започващи още от бременността на майката, може да допринесе за многообразните възможности за превенция на затлъстяването.

 

Практика 1: И двамата родители са важни

Има данни, че редица пренатални фактори като диета на майката, затлъстяването й, микробиом и фактори на околната среда могат да повлияят и да доведат до по-висок риск за поколението от метаболитен синдром. Статусът на бащата също е важен за прогнозата на детското затлъстяване – при бащи с наднормено тегло е по-вероятно и  потомството им да има такова.

Практика 2: Измерване състава на телесната маса

При раждането момичетата имат повече мастна тъкан от момчетата – 14,9% за момичетата и 13,7% за момчета и това се запазва през целия живот. Теглото при раждане е много обективен и лесно измерим индекс. Ранната детска възраст е критичен период за развитието на риск от затлъстяване, тъй като това е време на огромна промяна в детският организъм, когато се установяват основни навици, особено хранене, сън и физическа активност.

 Практика 3: Кърмене за по-добър старт в живота

Резултатите от няколко проучвания показват, че естественото хранене е свързано с умерено защитен ефект срещу детско затлъстяване, диабет и високо кръвно налягане. Установено е, че всеки допълнителен месец кърмене намалява с до 4% риска от затлъстяване в по-късна възраст. Кърменето трябва винаги да бъде насърчавано и поради многото други ползи за майката и детето.

Практика 4: Навременно въвеждане на подходящите видове храни

Захранването се определя от СЗО като преход от кърма към семейната диета и трябва да се случи, когато бебето е готово и когато кърмата вече не е достатъчна, за да задоволи хранителните му нужди. СЗО препоръчва изключително кърмене до шестмесечна възраст, след което кърменето трябва да продължи, като своевременно бъдат въведени подходящите допълнителни храни. През този преходен период високият енергиен прием, увеличен прием на протеини и ранно въвеждане на твърди храни може да доведе до увеличен индекс на телесна маса. Учени съобщават, че въвеждане на твърда храна преди навършване на 4 месечна възраст на бебето е свързано с почти 6-кратно увеличение на риска от затлъстяване сред тригодишните деца, хранени с адаптирано мляко.

Практика 5: Ранно приучване към харесване на плодове и зеленчуци

Те са важни източници на много микроелементи и увеличената им консумация може да намали риска от редица хронични заболявания. Поради това е от решаващо значение да се установяват предпочитания към плодовете и зеленчуците, когато бебетата се „учат да ядат“.  Предлагането на здравословните храни като част от обичайното хранене е важно, тъй като хранителните навици от детството, вероятно ще продължат през целия живот. Не е необходимо добавяне на захар или сол, а подсладени със захар напитки трябва да се избягват. Предлагат се няколко стратегии за насърчаване на консумацията на плодове и зеленчуци:

а) въвеждане на плодове и зеленчуци в началото на процеса на отбиване

б) въвеждане на различни плодове и зеленчуци

в) повтаряне на представянето на даден плод и зеленчук поне 8 пъти

г) предлагане на плодове и зеленчуци по подходящ начин, със сладък, кисел или пикантен вкус

д) прилагане практики за харесване

Практика 6: Уважение към апетита на детето

Хранителното поведение се развива в ранна възраст и е резултат от взаимодействие между генетичните предразположения, естествени хранителни предпочитания и влияние на факторите на околната среда. Родителите влияят върху теглото и оформят развитието на хранителното поведение на детето, като майчиният авторитет е особено важен при регулиране на апетита. Трябва да се избягват практики като „изяж всичко от чинията“ или получаване на храна за награда, защото това води до намаляване способността на децата да регулират приема й и увеличава риска от затлъстяване. От основно значение е видът и размерът на порциите да отговаря на чувството на глад, да се дава предимство на плодовете и зеленчуците и при отказ те да бъдат предлагани отново.

 Практика 7: Ограничаване приема на животински белтъци

Увеличеният ранен прием на белтъци е свързан не само с по-голямо наддаване на тегло, но и с риск от затлъстяване на по-късен етап. Кравето мляко има по-високо съдържание на белтък в сравнение с формулата за кърмачета и три пъти по-високо белтъчно съдържание от майчиното. По-висок прием на белтък от деца на възраст до 1 година се свързва с по-големи ръст, тегло и индекс на телесната маса при двегодишните деца. Диета с по-малко протеини от натурално краве мляко и повече зеленчукови продукти ще намали приема на белтък и наситени мазнини и ще помогне за намаляване на метаболитните рискови фактори. Добре е предпочитан избор да бъдат адаптираните млека пред естественото краве мляко, за да се ограничи приема на белтъци и да се задоволи нуждата от есенциални мастни киселини и желязо.

 Практика 8: Насърчаване на качествен и адекватен прием на мазнини

         Ранните етапи от живота са критични за развитието на мастните клетки и мастната тъкан при хората. Веднага след раждането телесните мазнини представляват приблизително 14% от общата телесна маса, която се увеличава до 20% на 1-годишна възраст. Това увеличение е резултат главно от увеличаване размера на мастните клетки. Съществува връзка между мастните отлагания в ранна възраст и наднорменото тегло при възрастни, като високият прием на мастни киселини от бебето може да допринесе значително за отлагането на мастна тъкан. Доказано е, че дълговерижните мастни киселини в кърмата имат положителен ефект срещу отлагането на мазнини.

 Практика 9: Родителите са модел за подражание

Начинът на хранене се развива в първите години от живота. През втората си година децата споделят храненето с родители, братя и сестри. Тази споделена „семейна хранителна среда“ влияе върху хранителния прием и подобряване на хранителното поведение сред децата. Родителите трябва да бъдат пример, а поведението им огледало за детето, превръщайки храненето в приятно преживяване със семейството, като се спазва детския апетит и специфичните за детето хранителни нужди с изключен телевизор и всякакви други екранни устройства. Гледането на телевизия за деца, включително компютърни/видео игри трябва да се ограничи до по-малко от два часа на ден. Екранното време е отрицателно свързано с развитието на физически и познавателни способности и положително свързано със затлъстяване, проблеми със съня и тревожност дори в ранна възраст. Гледането на телевизия по време на хранене води до консумация на повече нездравословна храна и по-малко плодове и зеленчуци. Нещо повече, малките деца често са изложени на реклами за храни с високо съдържание на мазнини и захар, което води до по-голямо търсене и консумация на тези храни.

 Практика 10: Насърчаване на физическата активност и добрия сън

Поощряване на физическата активност е ключово за предотвратяване и контролиране на детското затлъстяване, дори при деца на възраст под 5 години. Една от главните задачи на родителите е да положат основите на навици за физическа активност в ранната детска възраст, за да се предотвратят хронични заболявания по-късно в живота.

Терминът „липса на сън“ обикновено се отнася за недостатъчно количество сън за оптимално функциониране на организма. Препоръчва от 10,5 до 18 часа сън за деца на 1-2 месеца, от 12 до 14 часа за деца от 3 до 11 месеца и 12 часа – от 1 до 3 години. Липсата на сън допринася за увеличаване на теглото и затлъстяване по-късно в живота. В тази връзка Американската академия по педиатрия препоръчва на родителите да премахнат телевизора и свързаните с интернет електронни устройства от детските спални.