Като всяка институция със социална насоченост, Банката за майчина кърма колекционира съдби, благодарности и вечна признателност. Зад всеки номер на донор стои личната история на майките, преживели нуждата да даряват и да получават ценната кърма.
Радина Русева е на 34 години, специалист Международни икономически отношения. Омъжена е от 2000 година и има 2 деца – Стефан, роден през 2007 и Ния, родена през 2008 година.
Мотивите на Радина да стане донор на кърма са няколко, а най-същественият е убедеността й, че няма по-добра храна за бебето от кърмата. Според нея малко от майките, захранили децата си с адаптирани млека имат и най-бегла представа от биохимия и технология на производство на тези храни, заради което ги съветва първо да се поинтересуват от какво ще лишат своето бебе и какво ще му предложат. Истината според Радина е, че сме „немарливи към себе си, че не четем написаното с малки букви по опаковките на храните, че нямаме представа какво стои зад на пръв поглед безобидните „Е”-та, под които са кодирани безброй консерванти, стабилизатори, оцветители… А най-страшното е, че с лека ръка тъпчем с тях и децата си, дори бебетата.” Единственото решение в случая е майчината кърма и когато Радина разбира, че собственото й бебе не може да се възползва от нея, решава да я дари за други.
Какво знае за кърменето една млада майка и помага ли й някой?
Преди да родя първото си дете практически не знаех нищо за кърменето. Баба ми (която ме е отгледала) е кърмила дълго баща ми. От нея бях чувала, че кърменето е много удобен начин да храниш детето си, а всички вкъщи са убедени, че доброто здравословно състояние на баща ми до ден днешен, въпреки тежката му работа, се дължи в голяма степен на това, че е бил кърмен дълго. Това и убеждението, че природата го е измислила най-добре бяха мотивите ми да искам да кърмя детето си.
Когато обаче дойде моят ред, никой от тези, които според мен би трябвало, не ми обясни, не ме насочи и не ми помогна да се справя с кърменето. Стефан е роден в Първа АГ болница „Света София” (бившата Тина Киркова). Една от причините за избора ми да родя там беше, че бебетата са при майките си, т.е. че раждането няма да прекъсне рязко връзката с все още безпомощното ми съкровище и че ще мога да кърмя. И наистина бебето беше при мен денонощно. С това се изчерпа подкрепата на персонала в родилния дом по отношение на кърменето. Гинеколозите се интересуваха единствено да не направя мастит, а акушерките – бебето да е със сменени пелени. Никой не ми обясни как да подготвя гърдите си за кърменето, как да кърмя, как да поставя бебето, как да го държа по време на кърмене. Истински късмет беше, че бащата на жената от съседното легло се оказа гинеколог. При едно посещение, като ме видя как мъча и себе си и детето, не се стърпя и ме попита може ли да ми помогне. Отне му точно пет минути да ми даде някои съвети и чудото стана! За съжаление не си спомням името на този човек, но ще съм му благодарна цял живот. Благодарение на него кърмих Стефан година и половина.
Втори опит
С второто ми дете нещата се развиха още по-нелепо. Ния също се появи на бял свят в Първа АГ болница „Света София”. Постъпих с изтичане на околоплодните води и 4 см разкритие и поради ранния срок на бременността (средата на шестия месец) ме водеха със спонтанен аборт. След три дни, в които лежах в болницата без води, предизвикаха раждане и въпреки, че бебето беше живо, ме оставиха да го родя в леглото в болничната стая, вместо в родилна зала и в присъствието на неонатолози. Тъй като Ния се роди 800 г и не изплака веднага, никой не й обърна внимание. Мен ме откараха в манипулационната за кюртаж и когато се събудих от упойката, една от лекарките неонатоложки ми каза, че детето е оцеляло и трябва да подпиша документи, за да я преведат в Педиатрията, където имат условия и специалисти за отглеждането на тежко недоносени бебета. Аз трябваше да остана още няколко дни в болницата. Информация за бебето съпругът и родителите ми получаваха от екипа в Педиатрията. Ния беше приета при тях в много тежко състояние – хипотермия, мозъчен кръвоизлив и тежка белодробна недостатъчност. До голяма степен всички тези проблеми се дължаха на непроведената първична реанимация.
През това време в Първа АГ болница „Света София” ми дадоха медикаменти за спиране на кърмата, тъй като бебето е в кувьоз и няма да може да бъде кърмено, ако въобще оцелее. Отказах, защото бях наясно, че кърмата винаги може да се спре, но не може да се възобнови с медикаменти.
Много съм благодарна на екипа в Педиатрията, които се съгласиха да нося кърма и да хранят Ния с нея. И тъй като нуждите й бяха доста скромни, се сетих за Банката за майчина кърма.
Банката за майчина кърма
Един ден отидохме със съпруга ми на място в Банка за майчина кърма. Посрещнаха ни д-р Борисова и медицинска сестра Петкова. Бяха изключително любезни и искрено ни съчувстваха за случилото се с Ния. Д-р Борисова ме разбираше прекрасно, защото и нейната дъщеричка е родена преждевременно, макар и не толкова рано. При всяка среща ми вдъхваха кураж и надежда, че всичко ще се оправи, само трябва да имаме търпение. През петте дълги месеца, в които Ния беше в болница, те съпреживяваха с мен проблеми, притеснения и страхове, за което им благодаря от сърце! Така започнах да дарявам кърма.
Помогни и ще ти помогнат
След като Ния беше вече стабилизирана, трябваше да бъде прехвърлена за доотглеждане в друга болница. Преместихме я в болница „Токуда”, където имах право на свиждане всеки ден и най-важното – носех кърма. А когато я изведоха от кувьоза и тя заякна малко, имах възможност и да я кърмя! Ето това за мен е подкрепа за кърмещите майки!
За съжаление не успях да кърмя успешно Ния, защото в началото й беше много трудно, тъй като беше слабичка и мъничка, а когато заякна достатъчно млякото ми почти беше спряло. И отново започнахме да идваме в Банката за майчина кърма – този път като потребители. Сега други майки помагат на Ния да порасне така, както преди аз съм помагала на други бебета! Искам да благодаря и на тях, защото много добре знам какво значи да си донорка на кърма!
Лично мнение
Според мен персоналът в родилните домове трябва да бъде задължен да информира всяка жена за възможността й да стане донор на кърма. Защото преди да родят (особено първото си дете) повечето жени не са наясно с кърменето и всичко свързано с него. Не биха могли да знаят ще имат ли достатъчно кърма, за да кърмят собственото си бебе, камо ли да правят планове за излишъка. А след раждането изведнъж се оказват повлечени от дневния режим на бебето, който не оставя много време за размишления и сърфиране в интернет. Затова мисля, че престоят в родилния дом е точния момент, в който майките трябва да бъдат поне информирани, а защо не и насърчени да станат бъдещи донорки, ако това е по силите им естествено. В Банката работят професионалисти, които обичат работата си и я вършат с желание, а това е залог, че тя ще бъде свършена максимално добре. Добре е, че все пак има и такива хора и още по-добре, че работата им е свързана с опазването на живота и здравето на нашите деца. Възхищавам се и на директора на Банката д-р Русинова, че успява да съхрани тази уникална инициатива въпреки многото трудности в неуредената ни държава.