Настоящият материал относно често задаваните въпроси (ЧЗВ) допълва временните насоки на СЗО: Клинично управление на тежко остро респираторно заболяване (ТОРЗ), когато се подозира заболяване COVID-19 (13 март 2020 г.) и дава отговори на въпросите, възникнали във връзка с препоръките.
Временните насоки и ЧЗВ отразяват:
I.наличните доказателства относно риска за предаване на COVID-19 чрез кърмата;
II.защитния ефект на кърменето и контакта „кожа до кожа“;
III.вредите от неправилното използване на млеката за кърмачета.
За настоящия документ „Често задавани въпроси“ са използвани и други препоръки на СЗО относно храненето на кърмачетата и малки деца, както и Оперативните насоки за хранене на кърмачетата и малки деца в извънредни ситуации на Междуведомствената работна група.
1. Може ли COVID-19 да се предава при кърмене?
Активни вируси на COVID-19 (вирусът, който може да причини инфекция) не са установени в кърмата на нито една майка с потвърдена
или подозирана инфекция с COVID-19. Изглежда малко вероятно COVID-19 да се предава при кърмене или при даване на кърма, изцедена от майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19. Учените продължават да правят тестове на кърма, взета от майки с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19.
2.Трябва ли да кърмят майките в общностите, където има широко разпространение на COVID-19?
Да. Във всички социално-икономически условия кърменето подобрява преживяемостта и осигурява на новородените и бебетата продължаващи през целия живот ползи за здравето и развитието. Кърменето подобрява също така и здравето на майките. От друга страна, не е установено предаване на COVID-19 чрез кърма и при кърмене. Няма причина за избягване или спиране на кърменето.
3.Трябва ли бебето да бъде поставено незабавно след раждането в контакт „кожа до кожа“ и да бъде кърмено, дори когато майката е с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19?
Да. Незабавната и продължаваща грижа „кожа до кожа“, включително грижата тип „кенгуру“, подобрява регулацията на телесната
температура на новородените и някои други физиологични показатели, и се свързва с намалена неонатална смъртност. Поставянето на новороденото близо до майката дава възможност и за ранно започване на кърменето, което също намалява неонаталната смъртност.
Многобройните ползи от контакта „кожа до кожа“ и кърменето съществено превишават потенциалните рискове от предаване и инфектиране с COVID-19.
4. Когато майката е с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19, следва ли тя да продължи да кърми?
Да. Съществуват сериозни доказателства, че кърменето намалява неонаталната и детската смъртност, включително в местата, които са добре обезпечени с ресурси, и подобрява здравето и развитието през целия живот във всички географски и икономически условия.
Не е установено предаване на COVID-19 чрез кърмата и при кърмене. Сред малобройните случаи на потвърдена инфекция с COVID-19 у деца (от други източници) по-голямата част развиват само леко или асимптоматично заболяване.
Докато кърми, майката трябва да прилага подходящи хигиенни мерки, включително носене на медицинска маска, ако разполага с такава, за да намали вероятността инфектирани с вируса капчици да достигнат до детето й.
5. Какви хигиенни мерки се препоръчват за майки, които кърмят и са с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19?
Ако майката е с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19, тя следва: да мие често ръцете си със сапун и вода или да използва дезинфектант за ръце на алкохолна основа, по-специално преди да докосва бебето; докато кърми да носи медицинска маска. Важно е:
· да сменя маската, веднага след като тя се овлажни;
· да изхвърля маската веднага;
· да не използва два пъти една и съща маска;
· да не докосва предната част на маската, а да я развързва отзад.
При кихане и кашляне – да покрива устата си с кърпичка, която веднага да изхвърля и да използва дезинфектант за ръце на алкохолна основа или отново да измие ръцете си със сапун и чиста вода.
Редовно да почиства и дезинфекцира повърхностите.
6. Когато майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19 не разполага с медицинска маска за лице, трябва ли все пак тя да кърми?
Да. Кърменето несъмнено намалява неонаталната и детската смъртност и осигурява на бебето/детето многобройни, продължаващи през целия живот, ползи за здравето и развитието на мозъка. На майките, които проявяват симптоми на COVID-19, се препоръчва да носят медицински маски, но дори когато това не е възможно, кърменето трябва да продължи. Важни са също и други мерки за предотвратяване на инфекцията, като например миене на ръцете, почистване на повърхностите, покриване на устата с кърпичка при кихане и кашляне.
Немедицинските маски (например изработени вкъщи или от плат) не са изследвани. Към настоящия момент не е възможно да се дадат препоръки за или против използването им.
7. Необходимо ли е майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19 да мие гърдата си преди кърмене или преди изцеждане на кърма?
Ако майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19 току-що се е изкашляла над незащитените си гърди, тя трябва внимателно да измие гърдата си със сапун и топла вода, като я мие най-малко 20 секунди, преди да кърми.
Не е необходимо гърдата да се мие преди всяко кърмене или преди изцеждане на кърма.
8. Когато майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19 не е в състояние да кърми, кой е най-добрият начин за хранене на нейното новородено дете/бебе?
Най-добрите алтернативи на кърменето на новороденото или кърмачето са:
Изцедена кърма
– Изцеждането на кърма се прави основно чрез изцеждане на ръка, като механична помпа се използва само при необходимост. Изцеждането на ръка може да бъде също толкова ефективно, както използването на помпа.
– Изборът как да се изцежда кърмата зависи от предпочитанията на майката, наличността на оборудване, хигиенните условия и цената.
– Важно е също така изцеждането на кърмата да поддържа лактацията, така че майките да могат да продължат да кърмят, когато се възстановят.
– Майката и всеки, който й помага, трябва да измиват ръцете си преди изцеждане на кърмата или докосване на помпата или шишето/биберона, както и да бъде осигурено правилно почистване на помпата след всяко използване. (вж. въпрос 10 по-долу)
– Изцедената кърма трябва да се дава на детето, като се използва чиста чаша и/или лъжичка (по-лесно е за почистване), от човек, който няма признаци или симптоми на заболяване, и с когото бебето е свикнало. Майката/полагащото грижи лице трябва да измива ръцете си преди да храни новороденото/кърмачето.
Кърма от донор
– Ако майката не е в състояние да изцежда кърма и няма достъп до кърма от банка за майчина кърма, бебето може да се храни с кърма от донор, докато майката се възстановява.
Когато няма възможност за изцеждане на кърма или достъп до кърма от донор, разгледайте възможността за използване на:
– кърмене от дойка (вж. въпрос 11 по-долу);
– мляко за кърмачета, като се предприемат мерки да се гарантира, че има такава възможност; млякото е правилно приготвено, безопасно е и се осигурява постоянно.
9. Безопасно ли е да се дава кърма, изцедена от майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19?
Да. Активни вируси на COVID-19 досега не са установени в кърмата на нито една майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19. Малко вероятно е вирусът да се предава при даване на кърма, получена от майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19.
10. Когато майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19 изцежда кърма за своето бебе, необходими ли са допълнителни мерки при работа с помпата за кърма, съдовете за съхранение на кърмата или шишетата и бибероните за хранене?
Дори в случаите, когато няма съмнение за заразяване с COVID-19, помпите за кърма, съдовете за съхранение на кърмата или шишетата и бибероните за хранене трябва да се почистват по подходящ начин след всяко използване.
– Измивайте помпата/съдовете след всяко използване с течен миещ (например препарат за миене на кухненски съдове) и топла вода. След това изплаквайте с гореща вода в продължение на 10-15 секунди.
– Някои части на помпата за кърма могат да се поставят в горната кошница на съдомиялната машина (ако разполагате с такава). Прегледайте ръководството за употреба на машината, преди да я използвате по този начин.
11. Когато майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19 не е в състояние да кърми или да изцежда кърма, може ли да се препоръча кърмене от дойка?
Кърменето от дойка е възможен вариант, при условие, че това е приемливо за майките/семействата, допустимо с оглед на националните насоки и културните норми, и ако са налице такива дойки и услуги за подкрепа на майките/дойките.
– На места с широко разпространение на ХИВ потенциалните за дойки следва да преминат консултации във връзка с ХИВ и да се подложат на бързи тестове в съответствие с националните насоки, когато има такава възможност. Когато няма възможност за тестване, ако е осъществимо, следва да се извърши оценка на риска от ХИВ. Когато не е възможно извършването на оценка/консултации във връзка с риска от ХИВ, следва да се съдейства и предоставя подкрепа за кърмене от дойка. Предоставяйте консултации за превенция на инфекция с ХИВ при кърмене.
– Насочвайте приоритетно дойките за кърмене на най-малките бебета.
12. Когато майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19 не може да кърми, защото се чувства твърде зле или поради друго заболяване, кога може да започне да кърми отново?
Майките могат да започнат да кърмят, щом се почувстват достатъчно добре. Няма строго определен срок на изчакване след потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19. Липсват данни, че кърменето променя клиничното протичане на заболяването COVID-19 у майките. Майките следва да получават помощ за поддържане на общото им състояние и за пълноценно хранене, за да се подпомогне пълното им възстановяване. Наред с това те трябва да получават помощ за започване на кърмене или за възстановяване на лактацията.
13. Резултатите от тестването за COVID-19 оказват ли въздействие върху препоръките за хранене на кърмачета и малки деца?
Тестването за COVID-19 не оказва непосредствено отражение върху решенията относно храненето на кърмачета и малките деца.
Потвърждаването на инфекция с COVID-19 обаче предполага, че майката следва да възприеме подходящи препоръчани хигиенни практики през периода, когато се очаква, че е заразна, т.е. докато има симптоми или в продължение на 14 дни след появата на симптомите, когато те са изчезнали преди изтичането на този срок.
14. Препоръчва ли се кърмещи майки с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19 да „дохранват“ децата си с мляко за кърмачета?
Не. Майка, която кърми и е потвърдено или се предполага, че е заразена с COVID-19, не е необходимо да „дохранва“ детето с мляко за кърмачета. „Дохранването“ ще доведе до намаляване на кърмата, произвеждана от майката. Кърмещите майки следва да получават консултации и подкрепа за по-добро поставяне на гърдата и засукване, с оглед да се осигури произвеждането на достатъчно кърма. Майките следва да получават консултации във връзка с практиката на хранене при поискване и относно чувството, че нямат достатъчно кърма, а също така как да реагират на сигналите на детето, че е гладно и се нуждае от хранене, увеличавайки честотата на кърменето.
15. Какви са основните послания за майките, които желаят да кърмят децата си, но се страхуват да не им предадат COVID-19?
В рамките на консултациите следва да се демонстрира разбиране за тревогата на майката или семейството във връзка с COVID-19 и в отговор да се предават следните послания:
I. Кърменето и контактът „кожа до кожа“ намаляват значително риска от смърт при новородените и кърмачетата в най-ранна възраст, и осигуряват непосредствени и продължаващи през целия живот ползи за здравето и развитието. Освен това кърменето намалява риска от рак на гърдата и яйчниците при майката.
II. За новородените и кърмачетата рискът от инфекция с COVID-19 е малък. Сред малобройните случаи на потвърдена инфекция с COVID-19 у малки деца, по-голямата част развиват само леко или асимптоматично заболяване.
III. Многобройните ползи от кърменето съществено надхвърлят по значение потенциалните рискове от предаването на вируса и развиването на COVID-19.
IV. Активни вируси на COVID-19 не са установени в кърмата на нито една майка с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19, като до момента няма данни, че вирусът се предава при кърмене.
16. Когато майката е с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19, безопасно ли е храненето на кърмачето с адаптирано бебешко мляко?
Не. Във всички случаи са налице рискове, свързани с храненето на новородени и кърмачета с мляко за кърмачета както в домашни, така и в болнични условия.
Рисковете, свързани с храненето с млека за кърмачета, се увеличават в случаите, когато са налице влошени условия в дома и в общността, като например ограничен достъп до здравни услуги за кърмачетата (ограничен достъп до чиста вода), затруднено или несигурно снабдяване с млека за кърмачета или липса на възможност на семействата да купуват такива млека.
Многобройните ползи от кърменето съществено надхвърлят значението на потенциалните рискове от предаване на заболяването COVID-19.
17. За какъв период от време се отнасят препоръките на СЗО относно кърменето и COVID-19?
Препоръките относно храненето на кърмачета, чиито майки са с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19, се отнасят до периода от време, когато се очаква, че майката е заразна, т.е. докато има симптоми или в продължение на 14 дни след появата на симптомите.
18. Защо препоръките за майките с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19 и техните бебета се различават от препоръките за социално дистанциране за общото население?
Насочените към възрастните и по-големите деца препоръки за поддържане на социална дистанция имат за цел намаляване на контакта с асимптоматични носители на COVID-19 и възможното предаване на вируса в такива случаи. Тази стратегия намалява общата заболеваемост от COVID-19 и броя на възрастните, които прекарват по-тежко заболяването.
Целта на препоръките относно грижата за и храненето на кърмачета и малки деца, чиито майки са с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19, е да се повиши непосредственото и продължаващото през целия живот равнище на преживяемост, добро здраве и развитие на техните новородени и кърмачета. Тези препоръки отчитат вероятността и потенциалните рискове от COVID-19 при кърмачетата, както и рисковете от тежко заболяване и смърт, когато бебетата не се кърмят или млеката за кърмачета се използват неправилно, както и защитните ефекти от кърменето и физическия контакт между майката и детето.
Като цяло децата са изложени на нисък риск от инфекция с COVID-19. Сред малобройните случаи на потвърдена инфекция с COVID-19 у малки деца, по-голямата част развиват само леко или асимптоматично заболяване. Многобройните ползи от кърменето съществено надхвърлят по значение потенциалните рискове от предаването на вируса и развиването на COVID-19.
19. Допустимо ли е здравни заведения да приемат дарения от млека за кърмачета, предназначени за деца, чиито майки са с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19?
Не. Не следва да се искат и приемат дарения от млека за кърмачета. При необходимост продуктът следва да се закупува съобразно установените потребности. Обикновено дарените млека за кърмачета са с различно качество, от неподходящ тип, доставено в несъобразени с нуждите количества, без етикети на съответния език, непридружено от необходимите основни принадлежности, разпространява се без оглед на потребностите, не се насочва към лицата, които се нуждаят от него, доставките не са гарантирани и изискват прекалено много време и ресурси за намаляване на рисковете.
20. Защо препоръките на СЗО относно физическия контакт между майката и бебето и кърменето на деца, чиито майки са с потвърдена или подозирана инфекция с COVID-19, се различават от препоръките на някои национални и професионални организации?
Препоръките на СЗО относно физическия контакт между майката и кърмачето и кърменето са изготвени при пълно отчитане не само на рисковете от заразяване на кърмачето с COVID-19, но също така и на рисковете от тежка заболеваемост и смъртност, свързани с отказа от кърмене или неправилното използване на млека за кърмачета, и на защитните ефекти от контакта „кожа до кожа“ между майката и детето, и от кърменето.
Възможно е препоръките на други организации да са насочени само към превенция на предаването на COVID-19, без да е цялостно отчетено значението на контакта „кожа до кожа“ и кърменето.
Източник: Българска педиатрична асоциация