Закаляване на кърмачето и малкото дете

Закаляването е вид профилактика и има за цел да повиши устойчивостта и защитните сили на организма спрямо неблагоприятните въздействия на атмосферните условия: студ, вятър, влага, високи колебания на температурата на въздуха. Закаляването тренира механизмите за терморегулация на детето и физиологичните процеси, осигуряващи равновесието между образуваната и излъчваната топлина, за да се гарантира постоянна телесна температура.

Терморегулацията при кърмачето е несъвършена и се развива през цялата първа година след раждането, като особено критично е положението при новороденото. Потните жлези започват да функционират едва към 3-4 седмица след раждането, което пречи на организма да се самоохлажда и да регулира телесната си температура и по този начин води до прегряване.
При кърмачетата опасността от прегряване на тялото е равна на опасността от бързото им изстиване и охлаждане. Така че грижите и облеклото им следва да бъдат съобразени както през студено, така и през топло време.

Принципите на закаляването са: постепенност, системност, последователност, индивидуален подход. Под постепенност се разбира внимателното увеличаване на силата на дразнителя – преход от по-слаба към по-силна степен. Под системност — ежедневно и непрекъснато провеждане (затвърдяват се получените резултати). Под последователност — съобразяване със силата на дразнителите: най-слаб дразнител е въздухът, следван от водата и най-силен — слънцето. Индивидуален подход — съобразяване е индивидуалните особености на детето: възраст, реактивност, сезон, здравословно състояние. Закаляването се определя и ръководи от лекар. Осъществява се преди всичко с естествените фактори въздух, вода, слънце.

Режими

Има два вида режими:
1) общ закалителен;
2) специални закалителни процедури с натоварване — дозирано закаляване.

Общият закалителен режим включва осигуряване на оптимални температурни условия в помещенията, където живее детето, достъп на свеж въздух (аерация) и подходящо облекло.
Най-подходящата температура за отглеждане на новородено доносено дете е 23 — 24°С; за недоносено 25 -26°С, за деца над 1 год. възраст 20 — 22°С; по време на сън с 3 — 4°C по-ниска (от 17 до 20°C). Допустимите колебания по време на бодърстване са от 2,5 до 3°С. Оптимални граници за влажност — от 40 до 60 %.

Достъпът на свеж въздух (аерацията) се осъществява чрез редовно проветряване и системно извеждане навън.

  • Новороденото дете може да се извежда навън още след втората седмица след раждането, ако температурата на въздуха на открито е 12 до 15°С и не по-висока от 25-27°С. В продължение на 4—5 дни, преди да се изведе, детето се държи на отворен прозорец в стаята, в началото за 5 минути и постепенно времето се увеличава до 10 минути.
  • За кърмачетата до 6-месечна възраст престоят навън през зимата трябва да бъде при температура не по-ниска от 12°С и  може да достигне постепенно до 30 минути, като ежедневно се увеличава с по 5 минути. През лятото се достига до час и половина.
  • Кърмачета над 6-месечна възраст през зимата при t°С около 5°С могат да престояват навън до 2 часа (тоест целият период на бодърстване или сън), а през лятото до З—4 ч. на открито. Ходещите (след 2-годишна възраст) се извеждат на разходка.
  • Показателите за това, дали детето е охладено, са бледостта на кожата по откритите части и чувството за хладина върху гърба на ръката на възрастния при допир на носа или ушите; показатели за прегряване са зачервеното лице и неспокойствието на бебето.

Подходящото облекло е важно условие за закаляването. Най-подходящо облекло е памучното трико, зимно време — трислойно (в това число подходяща връхна жилетка), през лятото — двуслойно.

При употреба на еднократни пелени (памперси) трябва да се наблюдава реакцията на кожата, особено на седалището и ако се установят признаци на претопляне (зачервяване, подсичане или обрив) временно да се преустанови тяхното използване. Понякога те водят до забавяне на навика за контрол върху уринирането от страна на детето.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.