Майчиното мляко съдържа не само всички необходими хранителни вещества, от които се нуждае бебето, но също така е източник на компоненти с регулаторна функция. Последните изследвания потвърждават терапевтичните свойства на състава на кърмата и няма никакво съмнение, че тя остава незаменима част от храненето на новородените, особено бебетата с много ниско или изключително ниско тегло при раждането. В случаите, когато кърменето не е възможно и собственото мляко на майката е недостатъчно, най-предпочитаният и добър избор е пастьоризирана донорска кърма. Може да се каже, че в последно време броят на банките за кърма се е увеличил и техническата им инфраструктура непрекъснато се развива и подобрява. Изпълнява се сложна процедура на събиране, замразяване, съхранение и пастьоризация. Пастьоризацията (топлинна обработка при ниска температура за дълго време – 62,5ºС за 30 минути) е най-разпространеният метод за обработка. Пастьоризацията е най-добре изученият и често използван метод – тя унищожава повечето вегетативни форми на бактерии и повечето вируси, включително HIV и цитомегаловирус. Целта на иновативните техники за обработка на донорска кърма е да се сведе до минимум рискът от инфекции и запазване на биоактивността на тази сложна биологична течност.
Микробиологичната безопасност е основният критерий, който трябва да бъде изпълнен по отношение храната за новородени. Микробиотата на кърмата отразява най-вече здравословното състояние на майката. Срещат се малки количества бактерии от зърното и ареолата; потенциално опасни за новороденото са бактерии от видовете Staphylococcus aureus, Streptococcus agalacitiae и Corynebacterium, свързани с мастит. В резултат от неправилно изцеждане и неправилно съхранение може да има замърсяване и с други видове – Listeria monocytogenes, Enterobacter cloacae и Klebsiella pneumoniае. Ендоспоровите бактерии като Bacillus cereus също представляват риск и поради тази причина микробната чистота на донорската кърма се контролира два пъти – преди и след пастьоризация. В последно време се извършва експериментална работа за въвеждане на различи нови техники за обработка на донорското майчино мляко с цел още по-голяма безопасност и запазване на биоактивните съставки на кърмата – облъчване с микровълни, прилагане на високо налягане, високотемпературна пастьоризация при 72-75ºС за кратко време или комбинация от методи с използване на ултразвук или ултравиолетови лъчи.
В заключение – майчиното мляко е изключително ценен източник на хранителни и биоактивни компоненти като бактериостатични фактори, олигозахариди, витамини, растежни фактори, които са от особена важност за бебетата в риск. Подобряването на съществуващите техники или дори въвеждането на нови би било полезно с оглед подобряване на безопасността и запазване на биоактивността на донорската кърма.