Анна Самева е на 32 години. По образование е филолог, но в момента работи в Институт по математика и информатика към БАН. Има син на 6 години и дъщеричка, която току-що е навършила годинка.
Анна никога не е планирала да става донор на кърма, но е била решена да кърми максимално дълго. Тогава се появява проблемът – с първородното й дете нещата не потръгват. „Изпитвах силни болки по време на кърменето, зърната ми се нацепиха и разраниха и за мен храненето на бебето беше мъчение. Имах помпа за кърма, но не я използвах често, в резултат на недостатъчното стимулиране кърмата намаля и спря – кърмих само няколко месеца. Никой не ми каза, че колкото повече слагам бебето на гърда, толкова повече кърма ще имам.”
Инструкциите
При първото ми раждане, акушерките в болницата бяха много мили и внимателни, сядаха до всяка от нас и показваха как да държим правилно бебчето, как да му помагаме да суче. Кърменето започна с проблеми – бебето не можеше да изсуче много, гърдите ми бяха пълни и твърди, а аз не успявах да изцедя достатъчно добре кърмата с помпата. В резултат се появиха болки в гърдите, вдигнах температура, зърната се разраниха. Чудех се на жените, кърмещи бебетата по рекламите – все едни усмихнати, мило вгледани в бебчетата си; при тях кърменето изглеждаше като нещо приятно. А при мен всяко хранене предизвикваше сълзи от болка в очите.
При второто раждане инструкции за успешно кърмене не получих, въпреки че раждах в същата болница. Смятат, че щом не ти е първо бебе всичко си знаеш. Е, знаеш доста неща, наистина, но малко внимание никога не е излишно.
Да кърмиш на всяка цена
Започнах да кърмя дъщеря си още в болницата. Зърната ми веднага се разраниха и спомените от преди 6 години ме нападнаха – реших, че няма да успея да кърмя много дълго, а ми се искаше да го правя поне до навършването на една година. Опитах всякакви мазила, бабини рецепти и какво ли не – нищо не помогна. Престанах да слагам бебето на гърда, защото болките бяха нетърпими и започнах да изцеждам кърмата и да я храня през биберон. Нещата се нормализираха. Скоро след това разбрахме, че дъщеря ни е алергична към млечния белтък на кравето мляко и какво ли още не. Наложи се да мина на специална диета. Ходихме по лекари – единодушното мнение бе, че ако кърмя, тази алергия ще се преодолее по-лесно. Тогава си поставих за цел да кърмя на всяка цена. Започнах да се изцеждам на всеки 2 часа, само през нощта правех пауза от 4 часа. Резултатът не закъсня – кърмата ми се увеличи още след първата седмица. Бебка не можеше да изяжда всичко, а на мен сърце не ми даваше да хвърлям изцедената с толкова усилия кърма. Започнах да замразявам, а скоро след това се обадих в Банката за кърма и ги попитах търсят ли донори.
Донор 47
Обадих се в Банката за кърма (телефонът им намерих в интернет) и им казах, че фризерът ми вече е препълнен и просто ми се налага да стана донор. След няколко дни вкъщи дойде д-р Борисова, която ми взе проби за изследвания. Обясни ми подробно какво трябва да правя, как да стерилизирам помпичката за кърма и шишетата, как да съхранявам кърмата. Всички тези инструкции получих и в писмен вид.
Бях дарител на кърма почти 7 месеца. Не съм си водила статистика колко кърма давам, само веднъж съм си записала с три удивителни на календара на стената, че съм дала 15 банки (напълнени за 9 дни)! Една банка се пълни с около 500 мл, така че това беше личният ми рекорд.
С екипа на банката работихме отлично, всички са много мили и внимателни. Винаги, когато им звънях по телефона, казвах: „Здравейте, обажда се донор 47!”, а отсреща винаги се чуваше: „Здравейте, Анна, как сте?” Освен много внимателни за мен тези хора са и малко идеалисти – вярват в смисъла на това, което правят, виждат колко благодарност има в очите на родителите, които взимат кърма от тях и това им дава сили да продължат да се примиряват с недостатъчното си заплащане в името на нещо по-хубаво и по-важно – още едно здраво и усмихнато бебе.